Мечти

30 ene 2013, 22:52

Poesía » De amor

934 0 3

Рано се оголиха мечтите ми

и сега приличат на врабчета,

рошаво накацали по жиците…

Кой ли ги подлъга там, където

трябваше по чудо да са сбъднати

(даже и такива, малко щури).

И да гонят хукналите пътища,

като морски гларуси през юли.

Но и днес отвсякъде ги спънаха,

сложиха им стикер «Невъзможни».

А пък те, отречени, възкръсваха

в погледи, до втръсване тревожни...

И такива – голи и измислени,

пак ми дават право да те имам.

Няма как да търся тихи пристани,

щом и днес с мечтите те откривам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.