Мечти
Рано се оголиха мечтите ми
и сега приличат на врабчета,
рошаво накацали по жиците…
Кой ли ги подлъга там, където
трябваше по чудо да са сбъднати
(даже и такива, малко щури).
И да гонят хукналите пътища,
като морски гларуси през юли.
Но и днес отвсякъде ги спънаха,
сложиха им стикер «Невъзможни».
А пък те, отречени, възкръсваха
в погледи, до втръсване тревожни...
И такива – голи и измислени,
пак ми дават право да те имам.
Няма как да търся тихи пристани,
щом и днес с мечтите те откривам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
