27 jun 2008, 14:06

Мечтите

  Poesía
649 0 14
 

Казаха ми скоро: Спри с мечтите!

Не мечтай!

А слез отново на земята!

Изгледах странно, после се засмях.

Отговорих: Не мога.

Ако спра мечтите си, нали...?!

Ще се затворя

в собствената клетка - не може!

Защо ли? Ами защото...

Реалността не само е жестока,

а се... плаща.

Мечтите ли? За тях пари

не вземат още,

единствено така съм си свободна.

И не мечтая за реалност като тази...

Но как с един замах

да променя нещата?

Затуй, простете,

не мисля засега

да се сбогувам със мечтите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...