Jun 27, 2008, 2:06 PM

Мечтите

  Poetry
653 0 14
 

Казаха ми скоро: Спри с мечтите!

Не мечтай!

А слез отново на земята!

Изгледах странно, после се засмях.

Отговорих: Не мога.

Ако спра мечтите си, нали...?!

Ще се затворя

в собствената клетка - не може!

Защо ли? Ами защото...

Реалността не само е жестока,

а се... плаща.

Мечтите ли? За тях пари

не вземат още,

единствено така съм си свободна.

И не мечтая за реалност като тази...

Но как с един замах

да променя нещата?

Затуй, простете,

не мисля засега

да се сбогувам със мечтите.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...