Jun 27, 2008, 2:06 PM

Мечтите

  Poetry
651 0 14
 

Казаха ми скоро: Спри с мечтите!

Не мечтай!

А слез отново на земята!

Изгледах странно, после се засмях.

Отговорих: Не мога.

Ако спра мечтите си, нали...?!

Ще се затворя

в собствената клетка - не може!

Защо ли? Ами защото...

Реалността не само е жестока,

а се... плаща.

Мечтите ли? За тях пари

не вземат още,

единствено така съм си свободна.

И не мечтая за реалност като тази...

Но как с един замах

да променя нещата?

Затуй, простете,

не мисля засега

да се сбогувам със мечтите.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...