27.06.2008 г., 14:06

Мечтите

648 0 14
 

Казаха ми скоро: Спри с мечтите!

Не мечтай!

А слез отново на земята!

Изгледах странно, после се засмях.

Отговорих: Не мога.

Ако спра мечтите си, нали...?!

Ще се затворя

в собствената клетка - не може!

Защо ли? Ами защото...

Реалността не само е жестока,

а се... плаща.

Мечтите ли? За тях пари

не вземат още,

единствено така съм си свободна.

И не мечтая за реалност като тази...

Но как с един замах

да променя нещата?

Затуй, простете,

не мисля засега

да се сбогувам със мечтите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...