22 nov 2008, 8:41

Мечтите... 

  Poesía » De humor
737 0 6
Хей, момиче, къде се губиш ?Не съм те срещала от векове...
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях...
Ставаш сутрин със детето, после трябва да изгладиш, да избършеш прах...
Остави, недей да плачеш... няма връщане назад -
щом си ги оставила по пътя те няма да се сбъднат... тъжно, но е факт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??