viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
22 нояб. 2008 г., 08:41

Мечтите... 

  Поэзия » Юмористическая
632 0 6
Хей, момиче, къде се губиш ?Не съм те срещала от векове...
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях...
Ставаш сутрин със детето, после трябва да изгладиш, да избършеш прах...
Остави, недей да плачеш... няма връщане назад -
щом си ги оставила по пътя те няма да се сбъднат... тъжно, но е факт.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • страхотно е мило много ми хареса
  • Харесах.Желая ти сбъднати мечти
  • Хехе, благодаря за успокоението, но наистина не съм взела присърце двойката няма нищо лошо понякога човек да получава и слаби оценки - това мен лично ме стимулира да давам повече от себе си. Пък и честно казано , това не ми е най-доброто стихче
  • И на мен ми хареса! Поздрав!
  • Тъжно е, но много добре написано!
    Браво!
    А на тази двойка не обръщай внимание! Един неграмотник обикаля сайта и ги ръси навсякъде.
    Поздрави!
  • Тъжно е Вики!Но по пътя може да срещне някои други мечти!Поздрави!
Предложения
: ??:??