viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
22 нояб. 2008 г., 08:41

Мечтите...

914 0 6
Хей, момиче, къде се губиш ?Не съм те срещала от векове...
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях...
Ставаш сутрин със детето, после трябва да изгладиш, да избършеш прах...
Остави, недей да плачеш... няма връщане назад -
щом си ги оставила по пътя те няма да се сбъднат... тъжно, но е факт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • indian_dian (Дияна Дамянова)
    indian_dian (Дияна Дамянова)
    страхотно е мило много ми хареса
  • miralub (Мирелла Кривчева)
    miralub (Мирелла Кривчева)
    Харесах.Желая ти сбъднати мечти
  • viktoar (Виктория Стоянова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Хехе, благодаря за успокоението, но наистина не съм взела присърце двойката няма нищо лошо понякога човек да получава и слаби оценки - това мен лично ме стимулира да давам повече от себе си. Пък и честно казано , това не ми е най-доброто стихче
  • seson (Боби)
    seson (Боби)
    И на мен ми хареса! Поздрав!
  • shkaf4eto (Валентин Добрев)
    shkaf4eto (Валентин Добрев)
    Тъжно е, но много добре написано!
    Браво!
    А на тази двойка не обръщай внимание! Един неграмотник обикаля сайта и ги ръси навсякъде.
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0