Мечтите...
Хей, момиче, къде се губиш ?Не съм те срещала от векове...
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях...
Ставаш сутрин със детето, после трябва да изгладиш, да избършеш прах...
Остави, недей да плачеш... няма връщане назад -
щом си ги оставила по пътя те няма да се сбъднат... тъжно, но е факт.
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях...
Ставаш сутрин със детето, после трябва да изгладиш, да избършеш прах...
Остави, недей да плачеш... няма връщане назад -
щом си ги оставила по пътя те няма да се сбъднат... тъжно, но е факт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
няма нищо лошо понякога човек да получава и слаби оценки - това мен лично ме стимулира да давам повече от себе си. Пък и честно казано , това не ми е най-доброто стихче 
