Мечтите...

14 mar 2008, 15:07

Poesía

543 0 2

Мечтите ми рухнаха смирени,

покрити от прах и безмисленост,

мечтите, загубени в нищото,

изгубиха всякакъв смисъл.

Мечтите, в сълзите изронени,

са заровени много дълбоко,

мечтите, от теб недостигнати,

умират, поробени в грозното.

Мечтите безгласно се свършиха,

в човешката злоба и глупост,

градът заспиваше в своето безумие,

а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-14T19:21:29+02:00

много болка...пази мечтите си!
Хубав стих. с обич, Диана.
Zlatka` (Някоя)

2008-03-14T15:10:52+02:00

Мечтите не трябва да умират!Те ни напомнят, че сме живи и има защо да живеем!