dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
14.03.2008 г., 15:07 ч.

Мечтите... 

  Поезия
552 0 2

Мечтите ми рухнаха смирени,

покрити от прах и безмисленост,

мечтите, загубени в нищото,

изгубиха всякакъв смисъл.

 

Мечтите, в сълзите изронени,

са заровени много дълбоко,

мечтите, от теб недостигнати,

умират, поробени в грозното.

 

Мечтите безгласно се свършиха,

в човешката злоба и глупост,

градът заспиваше в своето безумие,

а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...

 

© Диана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??