Мечтите ми рухнаха смирени,
покрити от прах и безмисленост,
мечтите, загубени в нищото,
изгубиха всякакъв смисъл.
Мечтите, в сълзите изронени,
са заровени много дълбоко,
мечтите, от теб недостигнати,
умират, поробени в грозното.
Мечтите безгласно се свършиха,
в човешката злоба и глупост,
градът заспиваше в своето безумие,
а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...
© Диана Димитрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
