Мечтите ми рухнаха смирени,
покрити от прах и безмисленост,
мечтите, загубени в нищото,
изгубиха всякакъв смисъл.
Мечтите, в сълзите изронени,
са заровени много дълбоко,
мечтите, от теб недостигнати,
умират, поробени в грозното.
Мечтите безгласно се свършиха,
в човешката злоба и глупост,
градът заспиваше в своето безумие,
а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
