Мечтите...
Мечтите ми рухнаха смирени,
покрити от прах и безмисленост,
мечтите, загубени в нищото,
изгубиха всякакъв смисъл.
Мечтите, в сълзите изронени,
са заровени много дълбоко,
мечтите, от теб недостигнати,
умират, поробени в грозното.
Мечтите безгласно се свършиха,
в човешката злоба и глупост,
градът заспиваше в своето безумие,
а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Димитрова Все права защищены
