14 мар. 2008 г., 15:07

Мечтите... 

  Поэзия
549 0 2

Мечтите ми рухнаха смирени,

покрити от прах и безмисленост,

мечтите, загубени в нищото,

изгубиха всякакъв смисъл.

 

Мечтите, в сълзите изронени,

са заровени много дълбоко,

мечтите, от теб недостигнати,

умират, поробени в грозното.

 

Мечтите безгласно се свършиха,

в човешката злоба и глупост,

градът заспиваше в своето безумие,

а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...

 

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??