Догонвам мечтите си луди.

А вятърът тича след мен.

Той иска да вземе което

дълбоко е скрито в мен.

И всичко започна, когато

внезапно погледна ме ти.

Тъй тъжен, самотен и нежен,

а твоята ласка за мен!

Мечтите ми, истински нежни,

живеейки дълго в мен,

превърнаха ласката твоя

в невидима обич и плен!

В земята дълбоко се спуснах.

И огнена лава ти взех, без страх

Така ти си стопли сърцето.

А нея превърна в прах!

Догонвам мечтите си нежни.

А вятърът тича след мен.

Той иска отново да вземе

обичта, която е само за мен!

И в друга галактика ходих.

За тебе донесох - луна !

Погледна я, докосна едва.

Прошепна "Колко студена е тя".

И всичко завърши, когато

тъй безразлично захвърли - мечта!

Станаха чужди твоите слова.

Доволен си от по-прости неща...

Мечтите ми истински тъжни.

Догонва ме вятър студен.

Той скоро ще може да вземе

това, което остана от мен!