Твои са косите ми -
отприщен водопад,
заливащ мъжкото ти тяло.
Твои са ръцете ми -
обхождащи земята,
до която се докосват.
Твои са очите ми -
пътеката ти
в мрак и светлина.
Усмивката ми...
за да трие
в дните сивотата.
Единствено и само мои
са мечтите ми -
храната за душата.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados