Защо над нас мечтите си кръжат?
Безкрайно гоним ги, не спираме.
Как жалко е да липсват те до нас,
когато ги достигнем се усмихваме.
Без тях сме ничии, безлични хора,
без тях светът е грозно спрял.
Мечтите свои смело ще догоня.
За щастието кой не е мечтал?
И с мрака, ако трябва, ще се боря,
с воал от цветове ще го покрия,
и по трънливи пътища дори да ходя,
с мечтите си ще следвам свойта орисия.