Защо над нас мечтите си кръжат?
Безкрайно гоним ги, не спираме.
Как жалко е да липсват те до нас,
когато ги достигнем се усмихваме.
Без тях сме ничии, безлични хора,
без тях светът е грозно спрял.
Мечтите свои смело ще догоня.
За щастието кой не е мечтал?
И с мрака, ако трябва, ще се боря,
с воал от цветове ще го покрия,
и по трънливи пътища дори да ходя,
с мечтите си ще следвам свойта орисия.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
