1 abr 2011, 22:34

Мечът на Месечината

  Poesía
970 0 1

Когато мечтите се сбъдват,

ние не ги виждаме.

Когато мечтите се усмихват,

ние не ги чуваме.

Когато мечтите летят,

ние не се приземяваме.

Но когато затворим очи –

можем да погледнем

мечтите само със сърцето си.

 

01.04.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Крис,сигурен ли си ,че си на 14? Ако наистина е така, значи на хоризонта изгрява една ярка звезда!Това е мнението ми за прочетеното до тук!Продължавам с удоволствие!Успех!
    P.S.Не фамилиярнича, но мразя обръщението "Вие"

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...