1 abr 2011, 22:34

Мечът на Месечината

  Poesía
969 0 1

Когато мечтите се сбъдват,

ние не ги виждаме.

Когато мечтите се усмихват,

ние не ги чуваме.

Когато мечтите летят,

ние не се приземяваме.

Но когато затворим очи –

можем да погледнем

мечтите само със сърцето си.

 

01.04.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Крис,сигурен ли си ,че си на 14? Ако наистина е така, значи на хоризонта изгрява една ярка звезда!Това е мнението ми за прочетеното до тук!Продължавам с удоволствие!Успех!
    P.S.Не фамилиярнича, но мразя обръщението "Вие"

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...