28 abr 2020, 17:31

Медицинско стихотворение

1.2K 3 6

Имате ли хапче за забрава?

Трябва ми веднага. Много спешно.

Пробвах вече с алкохол. Не става.

Май терапията е погрешна.

Много са страничните ефекти.

Тъй поне при мен се забелязва –

звън в ушите от словата, дето

Някой Нейде Някога е казал.

Алергични пристъпи от песен.

Фобия от влизане във чата.

Ступор в мислите за неизвестното.

Парещо сълзене във душата…

Имате ли хапче за амнезия?

Ей такова – пиеш и… минава.

Паметта ми си докара лезии.

Пробвах вече с алкохол… Не става!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ти трябва хапче за забрава. Забравиш ли това, което искаш, губиш му и уроците, а те са ценен капитал. Усмихни се, погледни от високо и си свиркай. Интересно стихотворение, хареса ми.
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Най- прекият път между двама (актуално безконтактен в настоящето) души е усмивката Първи избор за "инжекционен разтвор" на добро настроение! Много готино стихотворение Поздрав!
  • Има, има, Танче. Скъпоструващо, но безотказно - самоуважение. Разкошен стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...