18 abr 2007, 0:47  

Медитация

  Poesía
667 0 1

 

Щурат се, като луди мравки,

мислите прашни със свойте зрънца

и разбъркани внасят поправки

в конституцията на мойта душа.

 

Стаята - тъмна.

Прозорецът - светъл.

Сияние пръска кръгла луна -

като светулка попаднала в чехъл,

отчаяно блъскаща в плътна стена.

 

Сезонът е зимен.

Стъклото е потно -

пристъпвам,

рисувам по него с ръка,,,

Така, навярно се чувства животно,

което от клетката гледа света.

 

Затварям очи и обръщам гърба си

на бялата празнична пелена.

Светът ми се сърди -

излива гнева си

с воя на скърцаща, дворна врата.

 

Отивам до ъгъла

и сядам на пода -

не чувам,

не виждам,

не мисля,

не спя...


Душата ми,

сякаш е близо до бога,

а Бог, съвършен е - 

чувства го тя.

 

И думите, сякаш сами се намират -

в най-правилни форми на устните, спрат

за част от секундата,

а после извират

с въздишката тежка,

на тих водопад.

 

Таванът на стаята спуска се ниско,

но, вече не стиска мойто сърце

в железни прегръдки,

а просто се киска,

като щастливо, игриво перце.

 

В миг, пред очите ми,

образи сплитат се

в картинни мозайки от цветове,

сърца безконтурни,

размазани,

питат се -

къде са загубили свойто лице?

 

Души се прощават

с прекрасните замъци

с въздушните кули,

от бели мечти -

по пътя на разума

тръгват, сред пламъци,

градящи разруха,

от нови стени.

 

А Господ, се скрива отново сред облаци

и думи неясни отгоре крещят -

цял "Тих океан" от пороци, през провлаци,

доят "континентите", на престъпния свят.

 

Оратори встъпват с блажени послания,

сред люде невежи редят аромат -

щастливи са низшите с малкото знания,

понеже не виждат, че ги крадат.

 

Но дваж по-щастливи са, тези,

които,

освен, че невежи са,

скланят глава -

покорството прави говедото сито...

Отпускат му, значи,

по-едра троха.

 

Но, трижди щастливи са, тези,

които

не чуват,

не виждат -

са неми дори...


Нали, свобода е...

И те, неприкрито,

обслужват Темида

с онези везни.

 

И аз съм щастлив,

макар че съм грешен -

сред грешници

грешен да бъдеш не е,

чак толкова страшно...


Запяваш си песен

и бавно заспиваш

със сън, на дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...