Apr 18, 2007, 12:47 AM  

Медитация

  Poetry
661 0 1

 

Щурат се, като луди мравки,

мислите прашни със свойте зрънца

и разбъркани внасят поправки

в конституцията на мойта душа.

 

Стаята - тъмна.

Прозорецът - светъл.

Сияние пръска кръгла луна -

като светулка попаднала в чехъл,

отчаяно блъскаща в плътна стена.

 

Сезонът е зимен.

Стъклото е потно -

пристъпвам,

рисувам по него с ръка,,,

Така, навярно се чувства животно,

което от клетката гледа света.

 

Затварям очи и обръщам гърба си

на бялата празнична пелена.

Светът ми се сърди -

излива гнева си

с воя на скърцаща, дворна врата.

 

Отивам до ъгъла

и сядам на пода -

не чувам,

не виждам,

не мисля,

не спя...


Душата ми,

сякаш е близо до бога,

а Бог, съвършен е - 

чувства го тя.

 

И думите, сякаш сами се намират -

в най-правилни форми на устните, спрат

за част от секундата,

а после извират

с въздишката тежка,

на тих водопад.

 

Таванът на стаята спуска се ниско,

но, вече не стиска мойто сърце

в железни прегръдки,

а просто се киска,

като щастливо, игриво перце.

 

В миг, пред очите ми,

образи сплитат се

в картинни мозайки от цветове,

сърца безконтурни,

размазани,

питат се -

къде са загубили свойто лице?

 

Души се прощават

с прекрасните замъци

с въздушните кули,

от бели мечти -

по пътя на разума

тръгват, сред пламъци,

градящи разруха,

от нови стени.

 

А Господ, се скрива отново сред облаци

и думи неясни отгоре крещят -

цял "Тих океан" от пороци, през провлаци,

доят "континентите", на престъпния свят.

 

Оратори встъпват с блажени послания,

сред люде невежи редят аромат -

щастливи са низшите с малкото знания,

понеже не виждат, че ги крадат.

 

Но дваж по-щастливи са, тези,

които,

освен, че невежи са,

скланят глава -

покорството прави говедото сито...

Отпускат му, значи,

по-едра троха.

 

Но, трижди щастливи са, тези,

които

не чуват,

не виждат -

са неми дори...


Нали, свобода е...

И те, неприкрито,

обслужват Темида

с онези везни.

 

И аз съм щастлив,

макар че съм грешен -

сред грешници

грешен да бъдеш не е,

чак толкова страшно...


Запяваш си песен

и бавно заспиваш

със сън, на дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...