Смален ли отново се чувстваш, човече,
мегаполисът когато над тебе тежи?
Като войници са всички блокове строени
и те гледат със толкова слепи и тъжни очи.
В разгара на дните, по пълните улици
с автомобилни сирени и куп светлини
усещаш как малко по малко се губиш...
като прашинка нищожна изчезваш със дни.
А някога беше спокойно, когато децата
парка уютен превземаха още в зори.
Атмосферата ведра, спокойна къде е ?
Захапка затегната, свят без мечти... ...