12 abr 2007, 4:43

механично

  Poesía
803 0 9
Механично заделя
оскотялото лицемерие
килограми застреляни
от сърцето на делника.

В саморъчно направена
тъжнокрака количка
е затрупало с камъни
осквернените истини.

От скалъпени разкази
оживяли в интриги
те превръща във разпнат
на гърба на бесилото.


В кривопътни безсрамия
нагласена безчувственост
механично заравя
непроплакала съвест.

Във пустинния кръг
мълчаливо съгласие
те залива пороят
на лъжливи приятелства.


Много време е нужно
да отгледаш доверие
само миг те разкъсва
на трохи от съмнения.


Механично се луташ
с тежеста на безумието,
във омраза изсъхваш
от безкръвно общуване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...