Apr 12, 2007, 4:43 AM

механично

  Poetry
800 0 9
Механично заделя
оскотялото лицемерие
килограми застреляни
от сърцето на делника.

В саморъчно направена
тъжнокрака количка
е затрупало с камъни
осквернените истини.

От скалъпени разкази
оживяли в интриги
те превръща във разпнат
на гърба на бесилото.


В кривопътни безсрамия
нагласена безчувственост
механично заравя
непроплакала съвест.

Във пустинния кръг
мълчаливо съгласие
те залива пороят
на лъжливи приятелства.


Много време е нужно
да отгледаш доверие
само миг те разкъсва
на трохи от съмнения.


Механично се луташ
с тежеста на безумието,
във омраза изсъхваш
от безкръвно общуване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....