механично
оскотялото лицемерие
килограми застреляни
от сърцето на делника.
В саморъчно направена
тъжнокрака количка
е затрупало с камъни
осквернените истини.
От скалъпени разкази
оживяли в интриги
те превръща във разпнат
на гърба на бесилото.
В кривопътни безсрамия
нагласена безчувственост
механично заравя
непроплакала съвест.
Във пустинния кръг
мълчаливо съгласие
те залива пороят
на лъжливи приятелства.
Много време е нужно
да отгледаш доверие
само миг те разкъсва
на трохи от съмнения.
Механично се луташ
с тежеста на безумието,
във омраза изсъхваш
от безкръвно общуване.
© Дакота All rights reserved.