Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
26 sept 2017, 20:54

Между двама 

  Poesía
468 0 10

Да обичаш двама –

драма е голяма.

Прибираш се в къщи, а си сама. 

С тягостно чувство приспиваш деца. 

 

Навън са мислите, умът, сърцето –

лъжеш бащата на детето. 

За другия се гримираш, 

по цели нощи не заспиваш. 

 

Нежно те гали насън. 

Всички сокове изпива до дъно. 

За съпруга няма нищо. 

 

Избива те на кавга. 

Укоряваш мъжа, 

който отдавна държи твойта ръка. 

Чувстваш вина, срам и тъга

 

Хайде, стига! 

Беше игра, 

от двамата избери си съпруга. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Вдъхновена от предишните стихове на "колегите". 

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Споделям напълно написаното от теб, Васе! Много съдържателен стих! Поздрави!
  • В живота не бива да има игри, а твоето послание е много истинско, Васе!Поздрав и от мен!
  • Васе, хареса ми! Старите хора казват, че от два стола се пада на земята. Така, че в такава ситуация е най-добре да се вземе решение и да се избере страна. А ти си посочила морално правилната Поздрави и от мен!
  • Много интересна тема, пресъздадена по възможно най-добрия начин. Поздрави, Васе!
  • Ей, Василка, откъде така подробно?!😅
  • Хареса ми финала. Браво! Не е лесно! Когато чувствата са раздвоени да ги овладееш и вплетеш отново в едно... Браво!
  • Такава е тя,Василка!Поздрави!!!
  • Хубаво послание към всички неверни в любовта...
  • И така, докато свят светува... Поздрав, Васе!
  • Поздравления направо в целта!Вдъхновен също от колегите!!!До нови Васе!
Propuestas
: ??:??