Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето –
лъжеш бащата на детето.
За другия се гримираш,
по цели нощи не заспиваш.
Нежно те гали насън.
Всички сокове изпива до дъно.
За съпруга няма нищо.
Избива те на кавга.
Укоряваш мъжа,
който отдавна държи твойта ръка.
Чувстваш вина, срам и тъга
Хайде, стига!
Беше игра,
от двамата избери си съпруга.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени