Между двама

Poetry

660 0 9

Да обичаш двама –

драма е голяма.

Прибираш се в къщи, а си сама.

С тягостно чувство приспиваш деца.

Навън са мислите, умът, сърцето –

лъжеш бащата на детето.

За другия се гримираш,

по цели нощи не заспиваш.

Нежно те гали насън.

Всички сокове изпива до дъно.

За съпруга няма нищо.

Избива те на кавга.

Укоряваш мъжа,

който отдавна държи твойта ръка.

Чувстваш вина, срам и тъга

Хайде, стига!

Беше игра,

от двамата избери си съпруга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вдъхновена от предишните стихове на "колегите".

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Споделям напълно написаното от теб, Васе! Много съдържателен стих! Поздрави!

2017-09-29T22:42:46+03:00
rumbic (Руми)

В живота не бива да има игри, а твоето послание е много истинско, Васе!Поздрав и от мен!

2017-09-29T16:43:34+03:00
Веси_Еси (Еси)

Васе, хареса ми! Старите хора казват, че от два стола се пада на земята. Така, че в такава ситуация е най-добре да се вземе решение и да се избере страна. А ти си посочила морално правилната Поздрави и от мен!

2017-09-27T16:56:45+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Ей, Василка, откъде така подробно?!😅

2017-09-27T10:00:16+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хареса ми финала. Браво! Не е лесно! Когато чувствата са раздвоени да ги овладееш и вплетеш отново в едно... Браво!

2017-09-27T06:38:58+03:00