19 nov 2012, 21:04

Между две жени 

  Poesía » De amor
557 0 0

Съдиш ме, че грешница съм аз,

но как, кажи ми женската си същност да изтрия?

Щом усетя корава, мъжка власт,

започвам отново за нежност да копнея.

 

И ако искаш другата да избереш,

аз няма след теб да се затрия.

Приемам, че ме е попарил вледеняващ скреж

и ме е връхлетяла есенна стихия.

 

Но вярвам, че отново слънце и за мене ще изгрей

на мойта улица голяма

и аз ще му кажа: Хей, любов, здравей!

Мислех, че те няма.

 

 

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??