Съдиш ме, че грешница съм аз,
но как, кажи ми женската си същност да изтрия?
Щом усетя корава, мъжка власт,
започвам отново за нежност да копнея.
И ако искаш другата да избереш,
аз няма след теб да се затрия.
Приемам, че ме е попарил вледеняващ скреж
и ме е връхлетяла есенна стихия.
Но вярвам, че отново слънце и за мене ще изгрей
на мойта улица голяма
и аз ще му кажа: Хей, любов, здравей!
Мислех, че те няма.
© Росица Димова All rights reserved.