19.11.2012 г., 21:04

Между две жени

876 0 0

Съдиш ме, че грешница съм аз,

но как, кажи ми женската си същност да изтрия?

Щом усетя корава, мъжка власт,

започвам отново за нежност да копнея.

 

И ако искаш другата да избереш,

аз няма след теб да се затрия.

Приемам, че ме е попарил вледеняващ скреж

и ме е връхлетяла есенна стихия.

 

Но вярвам, че отново слънце и за мене ще изгрей

на мойта улица голяма

и аз ще му кажа: Хей, любов, здравей!

Мислех, че те няма.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...