Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса
гордостта ми със кинжал.
Нека ме погълне мракът
като пътник закъснял.
Нека вълци да ме ръфат.
Нека ме затрупа сняг.
Между хълма и реката
нека ме прегази влак.
Та когато без да спира
хукне младата трева,
за да стигне до баира
със изправена глава.
Искам коренче да пусна
като пролетния дъжд,
който слиза от Балкана –
неподвластен и могъщ.
За да мина през гората
със походка на Атлас,
докато цъфти зората.
Между Варна и Бургас!
© Георги Ревов Todos los derechos reservados