10.05.2024 г., 14:41

Между хълма и реката

765 5 5

МЕЖДУ ХЪЛМА И РЕКАТА

 

Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса
гордостта ми със кинжал.
Нека ме погълне мракът
като пътник закъснял.
Нека вълци да ме ръфат.
Нека ме затрупа сняг.
Между хълма и реката
нека ме прегази влак.
Та когато без да спира
хукне младата трева,
за да стигне до баира
със изправена глава.
Искам коренче да пусна
като пролетния дъжд,
който слиза от Балкана –
неподвластен и могъщ.
За да мина през гората
със походка на Атлас,
докато цъфти зората.
Между Варна и Бургас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...