25 feb 2006, 23:31

Между живота и смъртта

  Poesía
829 0 1

Откраднати мечти,

Убити спомени,

Забравени души,

Това е живота ми.

Жестока борба,

Между живота и смъртта.

Да живея или да умра,

Изборът е това.

Искам едно,

Ала оказва се друго.

Искам живот,

Ала получавам…нищо.

Ха-ха нима това е живот?

Да скиташ без брод,

За капка любов.

Да бъхташ до гроб,

За да дадеш живот.

Викове страшни раздират нощта,

Крясъци гръмки пронизват града,

Хора се молят за по добра съдба..

Ала има ли смисъл това?

Явно загубихме тази война.

Защо глави не сведем,

И не се предадем.

Нямам сили вече за тази борба,

По добре да бях избрал смъртта,

Пред тази жестока война.

Но въпреки всичко,

Да не губим надежда,

Защото все някога ще надделее нашата правда,

И над главите ни ще изгрее красива дъга,

В знак на примирие и красиви земни блага.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен замисъл, но е можело да го напишеш по-добре.Вмъкнал си много истини които придават оригиналност.Лично на мен ми харесва това което си написал но може би трябва да пробваш да го по преправиш малко.е 5 от мен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...