Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука,
седят, скърбят и тънат в нищета,
те носят свойто бреме
на страх, разгром и самота.
За тях тъжи и тях ги гледай,
те остават, скитайки между живота и смъртта,
а мъртвите ще си останат мъртви
и не ще да имат ни най-малка грижа на света.
© Катерина Лулф All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
