BG-bodil (Люсил)
82 1459
10 jul 2010, 21:47

Между нас тримата 

  Poesía
1022 0 24

Тя е всичко, което очите ти виждат,

аз - онази, под затворените клепачи.

Тя жена е, за която мнозина завиждат,

аз превръщам минувачите в мариачи.

 

Тя е зряла - богат урожай във ръцете,

аз съм вятър немирен в затвора на длани.

Тя е китка иглики и пролетно цвете,

от бодлите ми пръстите ти пак са във рани.

 

Тя разтапя те в пареща, огнена лава,

аз съм капката дъжд, от която настръхваш.

Във живота ти тя пиедестал заслужава,

заради мен заслужава си да възкръснеш.

 

Тя земята е - сигурна, вечна и твоя,

аз не съм просто чужда, а ничия.

Тя е вярната сянка, когато във зноя

светя с моето слънчево безразличие.

 

Тя е твоят успех, и финал, и победа,

аз съм битка, която водиш със вой.

Тя е може би сляпа, а аз късогледа…,

щом до нея ти губиш вида на герой.

© Люсил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??