Между нас тримата
Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете,
аз съм вятър немирен в затвора на длани.
Тя е китка иглики и пролетно цвете,
от бодлите ми пръстите ти пак са във рани.
Тя разтапя те в пареща, огнена лава,
аз съм капката дъжд, от която настръхваш.
Във живота ти тя пиедестал заслужава,
заради мен заслужава си да възкръснеш.
Тя земята е - сигурна, вечна и твоя,
аз не съм просто чужда, а ничия.
Тя е вярната сянка, когато във зноя
светя с моето слънчево безразличие.
Тя е твоят успех, и финал, и победа,
аз съм битка, която водиш със вой.
Тя е може би сляпа, а аз късогледа…,
щом до нея ти губиш вида на герой.
© Люсил All rights reserved.
