24 feb 2022, 20:08  

Mежду небето, утре – днес и вчера. 

  Poesía » Filosófica
135 4 4

Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.

 

В приятелства, любови се кълнях,
а те били са до една лъжовни.
Разсипаните мостове на прах,
ни клин намерих, ни прирон – да ковне.

 

Върви животът бавно, куц и хром.
Аз шапка невидимка ще намеря.
И ще се връщам в тих и светъл дом –
между небето, утре – днес и вчера.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??