Mежду небето, утре – днес и вчера.
Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях,
а те били са до една лъжовни.
Разсипаните мостове на прах,
ни клин намерих, ни прирон – да ковне.
Върви животът бавно, куц и хром.
Аз шапка невидимка ще намеря.
И ще се връщам в тих и светъл дом –
между небето, утре – днес и вчера.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
