24.02.2022 г., 20:08 ч.  

Mежду небето, утре – днес и вчера. 

  Поезия » Философска
136 4 4

Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.

 

В приятелства, любови се кълнях,
а те били са до една лъжовни.
Разсипаните мостове на прах,
ни клин намерих, ни прирон – да ковне.

 

Върви животът бавно, куц и хром.
Аз шапка невидимка ще намеря.
И ще се връщам в тих и светъл дом –
между небето, утре – днес и вчера.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??