7 dic 2011, 18:55

Между пръстите

  Poesía » Otra
1.3K 0 30

 

Между пръстите

..........................................

натрупаха се думите

едни и същи

каквото могат ни оставят

каквото не-изтича между пръстите

с които твоята ръка

крепи безжичната ни връзка

и няма как да кацнат

лястовичите ята

в горчивата тъга

отново няма въздух

 

от кой ли облак свил е Бог

за своята брада постеля

изтърсва хората като трохи

събират пътя и попътно се разделят

снежинките, които аз и ти

превърнахме в човеци

поставихме им за очи

по къс опушено сърце

и вместо с шал

увихме ги с раздърпани куплети

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неземно, но същевременно истинско и много човешко! Когато човек се чувства неразбран, тогава сякаш е безнадеждно сам и думите не достигат когото, където трябва. Накрая всички в думи се превръщаме.
    Поздрави! Много ми хареса!
  • поставихме им за очи
    по къс опушено сърце
    !
  • Благодаря, Светле и Ачо! Макар и с раздърпани куплети нека се погрижим за топлите си души. Сърдечни поздрави!
  • Не са раздърпани - чудесни са!
    Поздравления!
  • впечатлена съм от твоите стихове, Светлана!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...