7.12.2011 г., 18:55

Между пръстите

1.3K 0 30

 

Между пръстите

..........................................

натрупаха се думите

едни и същи

каквото могат ни оставят

каквото не-изтича между пръстите

с които твоята ръка

крепи безжичната ни връзка

и няма как да кацнат

лястовичите ята

в горчивата тъга

отново няма въздух

 

от кой ли облак свил е Бог

за своята брада постеля

изтърсва хората като трохи

събират пътя и попътно се разделят

снежинките, които аз и ти

превърнахме в човеци

поставихме им за очи

по къс опушено сърце

и вместо с шал

увихме ги с раздърпани куплети

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неземно, но същевременно истинско и много човешко! Когато човек се чувства неразбран, тогава сякаш е безнадеждно сам и думите не достигат когото, където трябва. Накрая всички в думи се превръщаме.
    Поздрави! Много ми хареса!
  • поставихме им за очи
    по къс опушено сърце
    !
  • Благодаря, Светле и Ачо! Макар и с раздърпани куплети нека се погрижим за топлите си души. Сърдечни поздрави!
  • Не са раздърпани - чудесни са!
    Поздравления!
  • впечатлена съм от твоите стихове, Светлана!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...