Dec 7, 2011, 6:55 PM

Между пръстите

  Poetry » Other
1.3K 0 30

 

Между пръстите

..........................................

натрупаха се думите

едни и същи

каквото могат ни оставят

каквото не-изтича между пръстите

с които твоята ръка

крепи безжичната ни връзка

и няма как да кацнат

лястовичите ята

в горчивата тъга

отново няма въздух

 

от кой ли облак свил е Бог

за своята брада постеля

изтърсва хората като трохи

събират пътя и попътно се разделят

снежинките, които аз и ти

превърнахме в човеци

поставихме им за очи

по къс опушено сърце

и вместо с шал

увихме ги с раздърпани куплети

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Неземно, но същевременно истинско и много човешко! Когато човек се чувства неразбран, тогава сякаш е безнадеждно сам и думите не достигат когото, където трябва. Накрая всички в думи се превръщаме.
    Поздрави! Много ми хареса!
  • поставихме им за очи
    по къс опушено сърце
    !
  • Благодаря, Светле и Ачо! Макар и с раздърпани куплети нека се погрижим за топлите си души. Сърдечни поздрави!
  • Не са раздърпани - чудесни са!
    Поздравления!
  • впечатлена съм от твоите стихове, Светлана!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....