9 nov 2018, 9:10

Между първа и последна спирка

  Poesía
563 0 0

Очите са слаби, коленете ми щракат.

Годините вземат по малко от мен.

Седемдесета, хванал съм влака,

пътувам усмихнат, с мечти окрилен.

 

Влакът пуф-пафка без никаква спирка.

Такъв е животът - път и съдба.

За всички успехи влакът изсвирва,

при неуспехите е тишина.

 

Не виждам шофьора, но вярвам във него.

Влакът е пълен, но всъщност съм сам.

Случки различни, трайни и бледи,

нахлуват в купето и бягат от там.

 

Колко съм минал зная прекрасно,

колко остава, не зная това.

Уж като цяло всичко е ясно,

но със въпроси е мойта глава.

 

Бързам да стигна, но искам полека.

Противоречие май, че съм аз.

Вечно пътуващ е просто човекът,

шум от пейзажи и... мръсна газ.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...