9.11.2018 г., 9:10

Между първа и последна спирка

560 0 0

Очите са слаби, коленете ми щракат.

Годините вземат по малко от мен.

Седемдесета, хванал съм влака,

пътувам усмихнат, с мечти окрилен.

 

Влакът пуф-пафка без никаква спирка.

Такъв е животът - път и съдба.

За всички успехи влакът изсвирва,

при неуспехите е тишина.

 

Не виждам шофьора, но вярвам във него.

Влакът е пълен, но всъщност съм сам.

Случки различни, трайни и бледи,

нахлуват в купето и бягат от там.

 

Колко съм минал зная прекрасно,

колко остава, не зная това.

Уж като цяло всичко е ясно,

но със въпроси е мойта глава.

 

Бързам да стигна, но искам полека.

Противоречие май, че съм аз.

Вечно пътуващ е просто човекът,

шум от пейзажи и... мръсна газ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...