11 ago 2009, 15:37

Между реалност и мечта

  Poesía » Otra
1.5K 0 6

Безумен детски копнеж,

летящ в пространството

между реалност и мечта.

Копнеж да се изкатеря

и летя, летя, летя.

Но копнежите

в детската душа

превръщат се единствено в мечта.

И пистата на моята душа

е линията,

врязана в дланта.

Кръвта е синьото море,

а гларусите - мойте страхове.

Видението пред очите -

спомен от любим човек,

тишината в гърдите

е края на мечтите.

 

 

 

 

 

10.08.2009 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Da xorata v1rvat 4e sm1rtta e novo na4alo,moje bi e taka.
  • Никога не можеш да бъдеш сигурна дали това е края на мечтите, животът е непредвидим!
  • Харесва ми !
    Понякога мечтите са коварни..
  • Ето това е стих в обичаният от мен мрачен стил. А раздвоението, реалност - мечта ми е много близко и на мен, двете винаги се борят, но най - хубаво е когато са в хармония. Много ми хареса!!!
  • Границата между реалността и мечтата е много тънка... И понякога не знаем колко малко ни трябва, за да я прекрачим.
    Харесва ми! 6

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...