11.08.2009 г., 15:37

Между реалност и мечта

1.5K 0 6

Безумен детски копнеж,

летящ в пространството

между реалност и мечта.

Копнеж да се изкатеря

и летя, летя, летя.

Но копнежите

в детската душа

превръщат се единствено в мечта.

И пистата на моята душа

е линията,

врязана в дланта.

Кръвта е синьото море,

а гларусите - мойте страхове.

Видението пред очите -

спомен от любим човек,

тишината в гърдите

е края на мечтите.

 

 

 

 

 

10.08.2009 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Da xorata v1rvat 4e sm1rtta e novo na4alo,moje bi e taka.
  • Никога не можеш да бъдеш сигурна дали това е края на мечтите, животът е непредвидим!
  • Харесва ми !
    Понякога мечтите са коварни..
  • Ето това е стих в обичаният от мен мрачен стил. А раздвоението, реалност - мечта ми е много близко и на мен, двете винаги се борят, но най - хубаво е когато са в хармония. Много ми хареса!!!
  • Границата между реалността и мечтата е много тънка... И понякога не знаем колко малко ни трябва, за да я прекрачим.
    Харесва ми! 6

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...