Красива (Галя Георгиева)
36

Aug 11, 2009, 3:37 PM

Между реалност и мечта

Poetry » Other

1.5K 0 6

Безумен детски копнеж,

летящ в пространството

между реалност и мечта.

Копнеж да се изкатеря

и летя, летя, летя.

Но копнежите

в детската душа

превръщат се единствено в мечта.

И пистата на моята душа

е линията,

врязана в дланта.

Кръвта е синьото море,

а гларусите - мойте страхове.

Видението пред очите -

спомен от любим човек,

тишината в гърдите

е края на мечтите.

10.08.2009 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Красива (Галя Георгиева)

Da xorata v1rvat 4e sm1rtta e novo na4alo,moje bi e taka.

2011-06-15T01:04:29+03:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

Никога не можеш да бъдеш сигурна дали това е края на мечтите, животът е непредвидим!

2011-03-10T14:12:33+02:00
xSchizophreniax (Росица Тодорова)

Харесва ми !
Понякога мечтите са коварни..

2010-03-16T19:36:24+02:00
real_def

Ето това е стих в обичаният от мен мрачен стил. А раздвоението, реалност - мечта ми е много близко и на мен, двете винаги се борят, но най - хубаво е когато са в хармония. Много ми хареса!!!

2009-10-14T19:57:43+03:00
PoIsOn`HeArT (Плами Стойкова)

Границата между реалността и мечтата е много тънка... И понякога не знаем колко малко ни трябва, за да я прекрачим.
Харесва ми! 6

2009-08-14T17:00:24+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0