23 ago 2024, 18:03

Между стрелките 

  Poesía
134 0 0

Сребрее звезден песъчинков гланц,

с елмазен блясък облепил небето.

Прохлада идва като във каданс

издуваща в платно пердето.

 

Отплава корабът на мисълта

из бурните вълни привидно тихи.

Неясното внезапно отлетя,

избистрят се необратими щрихи.

 

Във миг стрелките ще се спрат,

смълчани с ударите на сърцето.

Ще акостираш ли пред пагубния бряг,

подминал за пристанище небето?

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??