Между стрелките

Сребрее звезден песъчинков гланц,

с елмазен блясък облепил небето.

Прохлада идва като във каданс

издуваща в платно пердето.

Отплава корабът на мисълта

из бурните вълни привидно тихи.

Неясното внезапно отлетя,

избистрят се необратими щрихи.

Във миг стрелките ще се спрат,

смълчани с ударите на сърцето.

Ще акостираш ли пред пагубния бряг,

подминал за пристанище небето?