4 oct 2023, 8:26

Между стъклата

  Poesía
634 0 2

Тъпакът ни засече на разклона!

Колата му крещеше като звяр,

нахранила на хищника нагона

да бъде на живота господар!
 

Спокойствието бързо си замина!

Тъпакът профуча като стрела!

Смъртта като по чудо се размина!

Останахме единствено с кръвта!
 

Глупаците, виреещи на воля,

България съсипват всеки ден!

Не искам да дочувам сетно „моля“!

Налага се глупаците да спрем!
 

Налага се да вдигам гневно тона,

забравил за човешката любов!

България загина на разклона!

Горката не дочака „Пирогов“!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...