4 окт. 2023 г., 08:26

Между стъклата

636 0 2

Тъпакът ни засече на разклона!

Колата му крещеше като звяр,

нахранила на хищника нагона

да бъде на живота господар!
 

Спокойствието бързо си замина!

Тъпакът профуча като стрела!

Смъртта като по чудо се размина!

Останахме единствено с кръвта!
 

Глупаците, виреещи на воля,

България съсипват всеки ден!

Не искам да дочувам сетно „моля“!

Налага се глупаците да спрем!
 

Налага се да вдигам гневно тона,

забравил за човешката любов!

България загина на разклона!

Горката не дочака „Пирогов“!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...