4 окт. 2023 г., 08:26

Между стъклата

641 0 2

Тъпакът ни засече на разклона!

Колата му крещеше като звяр,

нахранила на хищника нагона

да бъде на живота господар!
 

Спокойствието бързо си замина!

Тъпакът профуча като стрела!

Смъртта като по чудо се размина!

Останахме единствено с кръвта!
 

Глупаците, виреещи на воля,

България съсипват всеки ден!

Не искам да дочувам сетно „моля“!

Налага се глупаците да спрем!
 

Налага се да вдигам гневно тона,

забравил за човешката любов!

България загина на разклона!

Горката не дочака „Пирогов“!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...