thedac (Димитър Драганов)
67 876

4 окт. 2023 г., 08:26

Между стъклата

Поэзия

644 0 2

Тъпакът ни засече на разклона!

Колата му крещеше като звяр,

нахранила на хищника нагона

да бъде на живота господар!

Спокойствието бързо си замина!

Тъпакът профуча като стрела!

Смъртта като по чудо се размина!

Останахме единствено с кръвта!

Глупаците, виреещи на воля,

България съсипват всеки ден!

Не искам да дочувам сетно „моля“!

Налага се глупаците да спрем!

Налага се да вдигам гневно тона,

забравил за човешката любов!

България загина на разклона!

Горката не дочака „Пирогов“!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....