8 oct 2017, 19:19  

Между теб и мен

  Poesía » Otra
1K 8 28

Емоции със вкус на стар затвор

под час разхождат поривите на душата.

Тъй скучно е да водиш с всички спор

и безнадежно е да вярваш в светлината,

 

а тя е тук – прекрасна в есенния ден.

Поръсила е с капчици света в стъклата

и стича се – като рекичка между теб и мен,

и цветни листи плуват във водата.

 

Един от тях прилича сякаш на сърце,

а друг – на пъстрокрила птица…

От нея си вземи едно перце

и с него научи сърцето да обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....