Емоции със вкус на стар затвор
под час разхождат поривите на душата.
Тъй скучно е да водиш с всички спор
и безнадежно е да вярваш в светлината,
а тя е тук – прекрасна в есенния ден.
Поръсила е с капчици света в стъклата
и стича се – като рекичка между теб и мен,
и цветни листи плуват във водата.
Един от тях прилича сякаш на сърце,
а друг – на пъстрокрила птица…
От нея си вземи едно перце
и с него научи сърцето да обича.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
След като прочетох и почувствах настроението в стиха ти ми се прииска да се кача на покрива на душата и да мауча, да мяуча... като влюбен котарак.
😊
Благодаря за удоволствието!