Емоции със вкус на стар затвор
под час разхождат поривите на душата.
Тъй скучно е да водиш с всички спор
и безнадежно е да вярваш в светлината,
а тя е тук – прекрасна в есенния ден.
Поръсила е с капчици света в стъклата
и стича се – като рекичка между теб и мен,
и цветни листи плуват във водата.
Един от тях прилича сякаш на сърце,
а друг – на пъстрокрила птица…
От нея си вземи едно перце
и с него научи сърцето да обича.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
